Обикновено започва бавно. Първоначално отлагаш алармата веднъж и оставаш в леглото до следващата. След това започваш да игнорираш крещящите звуци по няколко пъти, защото знаеш (дори си убеден), че ще се оправиш навреме. В някакъв момент изпускаш края окончателно и започваш да игнорираш алармите изцяло, ставайки, когато се чувстваш готов – обикновено час по-късно от предвиденото. 

Ако работиш на свободна практика, това не е проблем, но ако имаш работа на стандартен работен ден, проблемът рязко се появява, а качеството на съня ти изчезва мигновено. 

Тук се появява горо-горо. 

Това е японската традиция да се наслаждаваш на времето между съня и будното състояние. Тогава когато си буден, но не съвсем, когато мечтаеш и… не правиш нищо. “Горо-горо” е и японската дума, която описва мъркането на котките. Подходящо, нали?

Според Бриджит Стегър, преподавател по японистика в Кеймбридж, горо-горо се различава от успиването или пропускането на аларми. Горо-горо предполага целенасоченото оставане (и наслаждаване) на съненото и не съвсем будно състояние. Японците практикуват горо-горо по всяко време на деня, обикновено носейки пижамите си и лежейки на меко килимче, което имитира трева, още познато като “татами”. 

Горо-горо продължава идеята на японската домашна архитектура, където спалнята и хола не са разделени. 

Горо-горо и японската култура

Меките подови настилки са широко разпространени в Япония. Там семействата не само ядат, но и се наслаждават на почивката си. В западния свят това не е така. Ние имаме стриктно разграничение между работа и свободно време/почивка. Това си личи дори в интериорния ни дизайн. 

Разграничаването между съня и бодърстването е сравнително нова концепция, която се заражда в Европа и Америка по време на Индустриалната революция. 

През 70-те години на миналия век, горо-горо се появява сред работническата класа в Япония, която не може да си позволи по-скъпо хоби от това да се излежава и да не прави нищо. 

По това време по-слабото консуматорство в Япония се е смятало за нещо, което възпира икономическия растеж на държавата. Ето защо японците започват да промотиват консуматорството за сметка на евтиното мързелуване. Колкото по-усърдно работиш, толкова повече можеш да харчиш и толкова по-висок социален чин ще имаш. През 90-те години обаче японската икономика е във вихъра си и държавата решава, че консумеризмът е остаряла концепция. Оттогава горо-горо се завръща в умовете на хората и става част от ежедневието им, независимо от коя прослойка на обществото са. 

Културна връзка със съня

Често се случва западните учители да се изумяват, когато попитат японските си ученици какви са техните хобита. Отговорът обикнове е, че обичат да лежат, да придремват и просто да не правят нищо. И да, това е хоби и почивка.

Вероятно японците поставят съня на пиедестал, защото сравнително малък процент от хората успяват да си набавят достатъчно такъв на дневна база. Ето защо горо-горо – придремването и нищоправенето, е на такава почит. Тъй като е по-скоро замечтаване или замисляне и не съвсем сън, горо-горо се толерира дори на работното място в Япония.

Интересно е да се отбележи, че японците целенасочено планират съня си по време на пътувания и релаксиращи почивки. Просто защото той е толкова важен наистина. 

Вредно ли е горо-горо?

Да се излежаваш в леглото (или на пода, или на бюрото), ако нямаш нищо за правене, не е проблем. Дори е обраното на проблем – какво би могло да бъде по-хубаво?

Но ако се успиваш, това значи, че спиш повече от обикновено, което е автоматичен знак за недоспиване, което (със сигурност знаеш) е лошо за теб по всеки критерий. 

Според поговорката сънят е отражение на живота ти, а животът ти е отражение на съня ти. Затова е хубаво да се питаш защо се будиш. Или пък защо не се будиш, а се успиваш. Отговорът обикновено ще ти покаже какъв проблем имаш, а после ще имаш избора да направиш промяна и да го решиш. 

Дотогава – радвай се на горо-горо по всяко време на деня, в офиса, в парка или вкъщи. Дръж се за онова полусънно състояние на нищоправене, защото то е супер.