18 Jan
Учудващо, един от най-поляризиращите въпроси в света на съня касае дневните дрямки. Според някои те са вредни, тъй като разместват режима ни на спане и са знак за мързел. Според други - следобедните дрямки са супер идея, защото ни освежават и зареждат. Трети не заемат крайна позиция, а подкрепят идеята за дремване, ако е нужно, но смятат, че ако тази нужда зачести (което, държим да отбележим, е изключително относително понятие), то това значи, че има по-дълбок проблем, за който трябва да се притесняваме.
Общото мнение (което все пак не значи, че има консенсус) е, че дрямките са от помощ ако:
а) са къси (20-30 минути)
и
б) не се случват по-късно от 16:00 ч., за да не се развалят нощния сън.
Според проучване от юни тази година, следобедните дрямки имат и друга полза (освен допълнителното количество сън) - могат да повлияят позитивно на мозъка ни.
Използвайки техника, наречена Менделова рандомизация, учени от Лондон и Уругвай, анализират генетичните данни на повече от 375 000 души. Разглеждайки няколко части от ДНК-то (97 на брой, за да сме точни), които се асоциират с редовното спане (да, правилно разбирате, явно можем да сме генетично предразположени към редовни дрямки), учените изследват връзката между когнитивното здраве и мозъчната структура. Сравнението е между хора с генетична предразположеност към поспиване и такива, които я нямат.
Краткият извод е, че тези, които спят редовно, имат повече мозък. Буквално. Средната разлика между двата типа хора и мозъците им е 1.3%, което се равнява на между 2,6 и 6,5 години мозъчно стареене. Ако изгубихте връзката (като нас в началото) - стареенето на мозъка се изразява в намаляване на обема, съответно - количеството му. Тоест, ако спиш редовно на обяд, помагаш на мозъка ви да остане по-млад (и по-голям) за по-дълго (научно доказано).
Звучи супер. Сигурни сме, че си започнал да планираш следобедни дрямки. Уви, имаме и леееко лоша новина. Въпреки че изследваните лица с генетична предразположеност имат повече мозък, това не гарантира, че се справят по-ефективно с когнитивни задачи от лицата, които нямат “поспаливия” ген.
В крайна сметка стигаме до това, че количество невинаги значи качество и подкрепяме идеята, че когато ви се спи - трябва да спите (за малко и преди 16:00 ч., разбира се) с чиста съвест, а ако някой има проблем с това - кажи му, че се грижиш за мозъка си.